Fiat Tipo 2.0 DGT: моят „бабешки“ автомобил за пазаруване

…И какво остана от него. През 1997 година моят Fiat и аз отказахме военната служба. И станахме наистина полезни – до финалната повреда на скоростната кутия

ИСТОРИЯТА С БАНАНА беше толкова гадна! Всеки знае, че изпитвам отвращение от банани, аз съм бананомразец. И неочаквано през лятото на 1998 година получих един в задната седалка на моя безупречен дотогава Fiat Tipo. Да, не върху, а в тапицерията на задната седалка. Абсолютна трагедия. Купонясвахме за ден-два с няколко приятели на Северно море – и един от тях, Давид, беше толкова „изморен“, че полегна да поспи в моята кола. За съжаление преди това един от хранителните му „припаси“ – въпросният банан – бе изпаднал от джоба на якето му и той легна върху него. Първо го смачка, а след това го натъпка в тапицерията. Когато забелязах това часове по-късно, вече нищо не можеше да се направи. Размазаният горен слой вече не можеше да се почисти, а остатъкът се втвърди като камък и се превърна в едно цяло с автомобила – и така до неговия край.

Ясна визия благодарение на правите линии, леко клиновидна форма и големи остъклени повърхности

До този момент „италианецът“ ми създаваше изненадващо малко проблеми. За мен, за разлика от родителите ми, още след изпита за шофьорска книжка беше напълно ясно: задължително се нуждаех от собствена кола. Автомобилът, на който карах шофьорските курсове, беше Tipo, но версията със 70 к.с. И когато започнах да търся подходящ за мен модел – тоест с максимално висока мощност при ниски разходи за поддръжка – Tipo се появи отново: 2-литровата версия с 2 клапана на цилиндър бе много по-изгодна от другите кандидати като Golf GTI, Honda Civic 1.6i или Lancia Delta HF. А най-важното: можех да си го позволя. И купих още първия екземпляр, който огледах, като успях да спазаря цената от 7200 на 7100 марки. Много малко, но явно още отдалеч ми е личало, че искам точно този автомобил.

Лош спомен: внезапно задната седалка бе омазана с един банан

И все пак офертата беше много изгодна: 6-годишният Fiat като нов беше струвал около 30 000 марки, пробегът му беше само 65 000 километра, с алуминиеви джанти, серво на волана, централно заключване, електрически стъклоповдигачи, тониран стъклен покрив и дори ABS. По онова време борбата в класа на Golf беше свирепа, Fiat получи отличието „Автомобил на годината 1989“, и то не случайно: 70 процента от каросерията бяха поцинковани, задният капак бе пластмасов, моделът бе оборудван с променливо в зависимост от натоварването спирачно усилие и брони, които понасяха без последствия удари до 5 км/ч.

Серийно при дигиталния кокпит: електрически стъклоповдигачи

Освен това моят беше оборудван с дигиталния кокпит DGT (виж вдясно). Така бях напълно готов за предстоящата ми алтернативна военна служба. А това означаваше: 13 месеца трябваше да пазарувам за възрастни хора, най-често жени, в западната част на Хамбург. Три кисели млека и хляб за госпожа Аренс, шампанско за госпожа Майер, храна за котки за господин Бурмайстер – успявах да се справя с немногото покупки с екологично некоректни пътувания между получателите и най-близкия супермаркет. Нито една отсечка не беше прекалено къса за мен, за да не я измина с автомобила. Не можех иначе.

Изцяло гумен скоростен лост

И когато с автомобила се случеше нещо, не проверявах в интернет. Още нямаше Google, а свалянето на една песен продължаваше 20 минути. При такива случаи обикновено отивах до най-близкия магазин за авточасти. Веднъж си купих K&N въздушен филтър, за който бях убеден, че повишава мощността с 3 к.с. Тествах го обстойно по ненатоварени междуградски пътища – толкова дълго, докато наистина се убедих, че филтърът повишава мощността.

Маншони на конзолите на страничните огледала и лостчето за регулирането им

Малко преди края на моята алтернативна военна служба се случи споменатото нещастие с банана. Но тъй като вкамененият плод не миришеше, а и аз винаги седях отпред, това не помрачаваше моята радост от шофирането. Но след една година се разделихме, при това напълно неочаквано. Дадох колата назаем на един познат. Нека го наречем Джон. В три часа след полунощ ми звънна телефонът: „Амиии, колата ти се строши.“ Първо си помислих, че се шегува, и затворих. Но когато на следващия ден Джон пристигна и настоя да ме заведе при автомобила ми, вече предусетих истината и се притесних. С пълно право. Колата ми беше насред улицата, в локва масло, директно пред едно полицейско управление.

Водачи на задните предпазни колани, до тях застопоряването на задната седалка.

В пространството за краката до водача имаше пластмасов плик, пълен със събрани с метлата зъбни колела и парчета от корпуса на скоростната кутия. Двигателят беше „взривил“ трансмисията при пробег 95 000 километра. Или може би това го е свършил Джон? Това не е ясно и до днес, той така и не можа да ми разкаже достоверно какво точно се е случило онази нощ. Нима скоростните кутии „гърмят“ просто така? Запазих си едно зъбно колело за спомен, а в автоморгата ми дадоха 900 марки за „тленните останки“.

Тогава това беше нещо особено: регулиране на волана при компактен автомобил

Моят първи автомобил отиде в историята. После, както се вижда от моята (не съвсем) пълна автомобилна биография, последваха години на автомобилни експерименти. Но Tipo-то все още е на второ място по времетраене на ползването – след актуалния ми семеен автомобил. Дали можеше да издържи по-дълго? На този въпрос може да отговори само Джон. Може би някой ден ще се обади.

Класически аналогов кокпит с Check Control, централни допълнителни уреди и оборотомер
Футуристично: дигиталният кокпит на версията DGT напомня на K.I.T.T. от телевизионния сериал „Knight Rider“

Технически данни

Двигател 4 цилиндъра, 2 клапана на цилиндър, отпред напречно • Работен обем 1995 куб. см • Мощност 80 кВт (109 к.с.) при 5750 об./мин • Максимален въртящ момент 156 Нм при 3300 об./мин • Максимална скорост 190 км/ч • 0–100 км/ч за 10,5 сек • Предно задвижване/5-степенна скоростна кутия • Резервоар 48 л • Д/Ш/В 3950/1700/1430 мм • Багажник 350–1100 л • Собствено тегло 1150 кг • Разход около 10 л А95Н/100 км • Цена 7100 германски марки (1997 г.)

 

Коментари