100 000 километра с Mazda 3: наистина голяма работа

Моделите на Mazda се представят безупречно в продължителните тестове. Поради това компактната "тройка" е задължена да продължи тази традиция.

Успехът е секси. И буди желание за повторение. Поради това, когато стартира продължителният тест на Mazda 3 в редакцията на АUТО BILD, очакванията бяха много високи. Преди него ванът Mazda 5 и лимузината от среден клас Mazda 6 бяха издържали маратона от 100 000 километра без абсолютно никакви проблеми. Поради това всички бяха много любопитни дали и „тройката“ ще успее да се представи отлично. 24 месеца по-късно отговорът е ясен: категорично да. Може да се каже, че единствената ексцентричност на японския конкурент на Golf по време на престоя му в редакцията бе яркосиният цвят, който осигуряваше приятно цветно петно в гаража на тестовите автомобили.

Надлъж и нашир из Европа: по време на служебните пътувания Mazda обиколи Хърватска, както и цяла Германия

Mazda 3 посещаваше сервиза само за обслужване

Останалото бе рутина. Фактът, че при пробег 62 089 км се наложи смяна на накладките на предните спирачки, влиза в категорията „нормално износване „. Учудващото е, че те изобщо издържаха толкова дълго, все пак подчертано спортният благодарение на стегнатото окачване и директно кормилно управление компактен автомобил бе управляван от нас по-скоро агресивно, отколкото спокойно . „Удивително лекокрак“ – така го похвали фенът на Северната отсечка на Нюрбургринг Марио Пукшеч. И не беше единствен.

Страшен студ: в началото пътниците на Mazda мръзнат, защото интериорът се стопля бавно. За сметка на това подгряването на предното стъкло ви спестява стъргането на лед. Въпреки ниския въртящ момент предните колела превъртат лесно

Списъкът от ремонти и недостатъци бе приятно кратък, Mazda посещаваше сервиза само за обслужване. През последната четвърт от тестовата отсечка на дисплея на радиото понякога се появяваше „салата от букви“. При пробег 82 987 км бяха сменени сензорите за налягане във вентилите на гумите – просто презастраховане от страна на Mazda, защото не бяха дефектни. А на финалната права по пътя към халето за разглобяване няколко пъти присветна предупредителната лампа за въздушната възглавница . И тук диагнозата се оказа същата: фалшива тревога.

Различен, но приятен: дизайнът на „японеца“ прави впечатление – особено в цвят Arktosblue

Като теглим чертата: абсолютни дреболии. Колата не ни остави на пътя, не показа дефекти, нямаше скъпи изненади. Единствено няколко… нека ги наречем странности, които не допаднаха на всички членове на редакцията. Например развъртащият се с лекота, но доста  нееластичен бензинов двигател. „Къде ли са скрити 105-те конски сили?“, написаха няколко разочаровани редактори в бордния дневник.  Защото обичащото завоите окачване може да се справи и с много по-висока мощност.

Голяма муцуна: огромният въздухозаборник отпред пропуска малки камъчета. След 100 000 километра радиаторите са леко наранени

Друг повод за оплаквания: късото предавателно отношение на трансмисията, което при висока скорост водеше до повишаване на разхода на гориво до двуцифрени стойности. Дори и средният разход на гориво при теста от 9,6 л/100 км е доста висок за компактен модел. „Определено липсва 6-а предавка“, бе единодушното мнение. Не ни допадна и ниският комфорт на возене. Стегнатото окачване не успяваше да се справи най-вече с късите неравности и ги предаваше доста грубо към пътниците.

Спортен и елегантен кокпит, с потопени в дълбоки пещери уреди. Навигационната система ни изнерви с пипкавото си управление и малкия монитор

Въпрос на вкус е и прецизното, директно кормилно управление. Спокойните натури смятаха, че то реагира дори прекалено остро на командите с волана. Но пък спортните водачи се радваха на всеки нов завой. Истинска буря от въодушевление предизвика превключването на предавките с къси ходове на лоста: „Направо като джойстик“, написа за прецизния скоростен лост редакторът Вили Кок – който е известен с любовта си към автоматичните трансмисии. „Почти няма друг автомобил, при който превключването на предавките да доставя по-голямо удоволствие!“

Издръжлив на износване интериор, смислени детайли на оборудването

Критика заслужи малкият пробег (прекалено предпазливият уред за нивото на горивото ни подканваше да спрем на бензиностанция още след 400 км), както и слабата шумоизолация на каросерията, която сякаш е направена от тънка ламарина. При последния фейслифт обаче Mazda коригира както шумоизолацията, така и качеството на материалите в кокпита. Високият дял на твърдите пластмаси дразни естетите . От друга страна, качеството на интериора на Mazda се доказва от факта, че въпреки доста „безмилостната“ експлоатация в редакцията той почти нямаше следи от употреба към края на теста. Повечето от тестовите пилоти похвалиха и удобната – дори и за по-едри водачи – позиция на седене и смислените детайли на оборудването като подгряването на предното стъкло. „Бързо размразяване, спестява ви стъргането на леда“, радваха се колегите през зимата. „Защо не се монтира на всички автомобили?“

Типични стойности за този клас: 340 до 1360 литра вместимост на багажника, товарен ръб с височина 70 см

Предлаганото място е по-скоро разочароващо за пътници с по-висок ръст

Както сме отбелязвали и в много други тестове, оползотворяването на пространството е по-скоро разочароващо за автомобил с дължина 4,46 метра. „Golf е по-къс с 20 сантиметра, но предлага повече място, най-вече отзад“, отбелязва тестовият пилот Даниел Гау. Недостатъчен е и обзорът: „Без парктроник сте загубени при паркиране на заден ход“, отбеляза в бордния дневник онлайн-редакторът Михи Фос.

Няколко от забележките се отнасяха и до навигационната система. Упреците бяха към твърде малкия монитор и въвеждането на данни, което е възможно само от бутоните на волана. Последното въвеждане в навигационната система бе: „Хилдорфер щрасе“ 73, Леверкузен . Оттам, след разглобяването, стартира вторият живот на нашия син приятел: механиците на Mazda го сглобиха отново за рекордните 20 работни часа. И ние изобщо не изпитваме съмнения, че „японецът “ ще се движи напълно безпроблемно и следващите 100 000 километра.

Коментари