VW Beetle и 1999 г.: „костенурката“ за @-поколението

Всичко започна с Käfer, а кръгът се затваря с Beetle. “Най-германският” от всички германски автомобили най-после има наследник.

Абсолютно нов, но и същевременно много стар – Beetle “цитира” Käfer, но всъщност е Golf в постмодернистична обвивка.

Какво виждаме, когато го погледнем? Какво ново усещаме, различно от всичко, което сме изпитвали вече половин век? Нахлуват ли спомени от дълбините на съзнанието ни, които свързваме с картини от живота?

Вероятно ще се сетим за култовата фраза „От децата стават хора, от момичетата – булки”, позната от реклама през 50-те години на миналия век. Може би трябва да добавим: „…а от Käfer – Beetle”. Промяната е огромна и далеч не е свързана само със сервоуправлението на волана, централното заключване, антиблокиращата система на спирачките… и добре работещото отопление (най-накрая!). „Костенурката” е продадена в 21,5 милиона екземпляра и си извоюва мястото на национален символ на Германия. Новият Beetle сякаш демонстрира, че новите германци са същите като старите… или не съвсем?

Какво общо имат старите шофьори на Käfer с новото @-поколение с лаптопи, смартфони и пиърсинг навсякъде по тялото? Знаят ли „високотехнологичните” младежи какво е фуста, джаз или джинси? Кой е играл ролята на Джеймс Бонд в първия филм от поредицата за шпионина? Или кой пее Youve Lost That LovinFeelin ? Та те дори не познават личности като бившия футболист Уве Зелер, не са яли готова храна от консерва и не са опитвали традиционен сладкиш със сини сливи! @-поколението е силно потребителски настроено в почти всяка сфера от живота си, но е твърде обезличено. Но какво от това? Трябва ли младите и прагматични водачи на Beetle, които са израснали с електронните медии от телевизия до Интернет, да познават добре историята, поне на собствената си страна? Нужно ли е да знаят кои са „прадедите” на автомобилите си и трябва ли да почитат Käfer, за да обичат Beetle? Или поне да са слушали „Бийтълс”?

Там, където при Käfer беше моторът, сега е багажникът на Beetle. И в новия, и в стария модел пространството за товар е малко.
Там, където при Käfer беше моторът, сега е багажникът на Beetle. И в новия, и в стария модел пространството за товар е малко.

По тези въпроси има многобройни мнения. Един от тях идва от Dr. Oetker и също датира от 50-те години на миналия век. Той гласи: „Една жена се вълнува от два въпроса в своя живот – какво да облече и какво да сготви”. Например разтворима супа – какво й е лошото, от една страна е евтина, а от друга – практична. Също като Käfer, който е нещо като разтворима супа, но с четири колела. Да не си кривим душата – той не е бил нищо особено от гледна точка на техниката, но въпреки това успява да се превърне в превозно средство на целия свят.

Точно това трябва да се припомни на живеещата на бързи обороти нова генерация, която изпитва перманентен страх да не изпусне някое „суперяко” парти. А може би не е нужно – защо да си припомня за някогашния автомобилен производител Borgward, за Конрад Аденауер, за Вили Бранд или за касетофоните на Grundig? Защо им е всичко това, щом само с натискане на мишката за по-малко от 20 секунди могат да стигнат до Тимбукту? Защо трябва да се натоварват с 50-годишна история?

Логично замислен е багажникът на Beetle, в който влиза само един сак за пътуване – повече на младата генерация не й трябва. При новата „костенурка” товарният отсек се намира в задната част, а при старата – отпред. Käfer сякаш напомня за сурова сива епоха, в която хората са комуникирали с помощта на папирус и са бързали да се приберат навреме за предаванията по радиото и телевизията. Тогава VW-то е било масов автомобил за хората, които не са имали достъп до Интернет и вероятно не са подозирали, че такова нещо ще съществува.

@-поколението обаче в никакъв случай не търси масова, още повече – „народна” кола. Какво да правим тогава? Да вземем Golf, да го облечем в постмодернистична дреха и да го означим като продукт на mass customization, т.е. направен специално за клиента, но същевременно в масово производство – защото във все по-късия цикъл на живота на стоките индивидуализирането според нуждите на потребителя започна преди много време. Seiko предлага 3000 модела часовници, Philips – 800 различни телевизора, Levi’s – 400 вида дънки,  а концернът VW има толкова различни типове коли по целия свят, че сякаш за нови място в палитрата няма.

Продължете на следващата страница

Коментари