Tempo Matador 50 Hebmüller: С Tempo на почивка

Техниката на VW превръща Tempo Matador 50 в куриозен модел. Автомобилът прави голямо впечатление като кемпер

МАНФРЕД ШВАРЦ седи зад волана с три спици на своя автомобил Tempo Matador от 1952 г. Мъчително превключва предавките на несинхронизираната 4-степенна трансмисия с много междинна газ. Педалът на газта му опира в гумено колелце на ламаринения под, а стрелката на скоростомера трепери: 60 км/ч. 65 км/ч. 70. Най-после: 75! Огромна скорост! Манфред въздиша облекчено, докато се появява следващото изкачване – и Tempo отново започва да губи скорост. „Управлението е доста тромаво, тъй като цялата тежест пада върху предната ос. А спирачките са доста са много зле – затова човек трябва да предвижда ситуацията: пет часа път и си направо скапан!“, признава той, но не звучи сякаш се оплаква: Манфред и съпругата му Ангелика са запалени фенове на кемперите.

Пътническото Tempo вдига между 60 и 70 км/ч – сгига по пътя да няма изкачвания
Пътническото Tempo вдига между 60 и 70 км/ч – сгига по пътя да няма изкачвания

А тяхното Tempo е рядък модел по отношение на ергономичността и комфорта на возене. Тъй като тогава – в началото на 50-те години – Matador изпреварва VW Bulli: неговата рама е по-стабилна, за да бъде натоварен целия багаж на онова поколение, а предно разположеният боксерен мотор на VW с въздушно охлаждане (тогава с работен обем 1131 куб. см и 24,5 к.с.) заедно с трансмисията се считал за образец за надеждност. Концепцията с предно задвижване всъщност прави от 1950 г. Matador в по-добрия VW: едва 40 години по-късно във Волфсбург и Хановер виждат, че микробус със задно разположен двигател може да доставя удоволствие, но е непрактичен. Кой знае: ако през 1953 г. от VW не бяха спрели доставките на двигатели, а Tempo не бяха започнали да използват първоначално двутактови двигатели на Heinkel, а по-късно четиритактови на Austin – може би именно Tempo щеше да се превърне в култ, а Bulli да бъде рядък екземпляр на етажерките на колекционерите на VW-модели. Хората честно питат Манфред, дали не иска да продаде своя Matador. Неприличните суми, които му предлагат, биват убедително отхвърляни от фена на олдтаймерите: в края на краищата той е вложил много труд в своя кемпер.

Лампите на тавана осветяват вътрешното пространство, а лампичките и чайникът осигуряват носталгия
Лампите на тавана осветяват вътрешното пространство, а лампичките и чайникът осигуряват носталгия

При това първоначално въобще не е бил замислен като средство за пътуване: германската гранична полиция го е поръчала като автомобил за превозване на персонала при производителя на каросерии Hebmüller във Вюлфрат (виж карето на стр. …). Едва през 1965 г., след края на вярната си служба, микробусът със сгъваем покрив започва да хоид по къмпинги заедно с новите си собственици. Впоследствие те го оставят паркиран в един обор. За следващите тридесет години – докато Манфред освобождава Tempo-то от тази тъмница. Заради смрадта се налага да смени дървената тапицерия, ламарината също не била в добро състояние, а техниката се нуждаела от сериозен ремонт. Единствено моторът на VW е можел да бъде пуснат лесно в експлоатация. Резервни части за Tempo? Такива просто няма.

Шофьорът на Tempo разполага с гола ламарина на работното си място. Както и с резервоара
Шофьорът на Tempo разполага с гола ламарина на работното си място. Както и с резервоара

Истината е единствено чрез контакти във форума на Tempo, във уменията на механиците и голямото търсене. „Жена участваше редом с мен и винаги ме окуражаваше, когато нещата не вървяха“, разказва Манфред. За три години той е инвестирал 3000 часа работа в своето Tempo. Можело е да бъдат и повече: „Не исках да реставрирам автомобила вечно, все пак той се използваше като кемпер!“ От общо три известни модела Hebmüller-Tempo това е единственият, който се движи. Все пак Манфред си е позволил някои отклонения от оригинала: парното на бензин с термостат прави Matador пригоден за зимата (поне на теория), а 1800-те кг се задвижват от 1,5-литров мотор на Bulli с 44 к.с. Намигване към модерния свят, при все че този факт не променя скоростта. На един къмпинг във Франция достигнах границата на болката си“, намесва се Ангелика. При това говори не са динамични характеристики, а за брой на любопитните: „Току-що бяхме пристигнали и изведнъж се оказахме заобиколени от хора, които разглеждаха колата. Бяха необходими часове, докато се махнат!“ Това внимание понякога идва в повече и на Манфред: „Сега разбирам, защо известните личности понякога избухват от прекаленото внимание!“ Освен това Matador се среща толкова рядко, че почти няма хора, които да го помнят от онези години. Хората го гледат с любопитство и заради странния му външен вид. Хубаво, че собствениците му са спокойни хора. Пред отворените странични врати Манфред забожда до сгъваемата масичка чадър против слънце – всички тези аксесоари са оригинали от 50-те години, купени на битпазара. Езерото Гарда би могло да е навсякъде – стига по радиото да звучи подходящата музика. Стара максима: „Мястото на картината е на стената, а това на автомобила – на пътя. Ние искаме да се забавляваме, а Tempo трябва да върви. Мястото му не е в някой музей.“

СПЕЦИАЛНИ КАРОСЕРИИ НА HEBMÜLLER
Между 1948 и 1949 г. фирма Hebmüller от Вупертал произвежда само 700 двуместни кабриолета на VW. След това цехът за производство на каросерии е сполетян от пожар. Както много други производители Hebmüller стартира през 1889 г. като производител на файтони, от 1918 г. следват автомобилните каросерии, а в периода преди Втората световна война фирмата прави име като дизайнер на атрактивни каросерии на роудстъри. Пожарът чупи „гръбнака” на фирмата, която обявява фалит през 1952 г.

Двуместният кабриолет на VW и Borgward 1500/1800 са типични модели на Hebmüller
Двуместният кабриолет на VW и Borgward 1500/1800 са типични модели на Hebmüller

ОТ TEMPO ДО HANOMAG
Заводът на Tempo Vidal & Sohn никога не се занимава сериозно с производството на леки автомобили. Макс и Оскар Видал произвеждат от 1928 г. триколки за транспортиране на доставки. След войната идва успехът на Tempo Hanseat, но едва от 1950 г. Matador е модерно оборудван: с предно задвижване и V-образна двойна тръбна рама конструкцията на Tempo е поета първо от Hanomag-Henschel през 1967 г. и по-късно от Mercedes-Benz: лекотоварният модел L 206/306 използва рамата на Matador до 1977 г.

Технически данни:

Шофьорът на Tempo разполага с гола ламарина на работното си място. Както и с резервоара
Шофьорът на Tempo разполага с гола ламарина на работното си място. Както и с резервоара
Четири предавки, но смяната им става с два съединителя
Четири предавки, но смяната им става с два съединителя

Боксерен двигател с въздушно охлаждане • работен обем 1493 (серийно: 1131) куб. см • мощност 33 кВт. (44 к.с.)/4000 об/мин (серийно: 24,5 к.с.), 4-степенна трансмисия • макс. скорост 80 км/ч • собствено тегло 1800 кг полезен товар 700 кг • Д/Ш/В 4500/1800/2400 мм • междуосие 2600 мм • повърхност за сядане/спане 2/2 • резервоар за прясна вода 13 л • газова бутилка 1 x 5 кг • хладилник 45 л котлони: 2 газови легла 160×190 мм Цена като нов от 6900 германски марки (1949/50 г.)

 

 

Коментари