AUTO BILD спаси тази „костенурка“

Под ръководството на колегата Ян Хорн част от нашата редакция реставрира VW 1200 от 1975 г.

Точно този ли? Да! Защото е счупен – и защото по него има много работа. Група колеги от AUTO BILD се е струпала в слабо осветено хале, намиращо се в плоската като тепсия северна част на Германия между естуара на р. Елба и областта Бюзум. Всички са дошли тук, за да вземат „костенурка“ от 1975 г. Или поне това, което е останало от нея. Следват проверки с крак за състоянието на празните калници, разклащане на трудно подвижните врати, неуспешно опипване за търсене на липсващи стъкла и капаци… Наистина ли трябва да бъде точно този?

Мръсен, без блясък и на пръв поглед без грам хром – така изглежда занемареният VW 1200, който някога е имал боя с прекрасен син цвят. Ще имаме доста работа…
Така си мислехме преди една година: в приятен кръг от колеги, след края на работното време и далеч от освободената от мръсотия редакционна работа, когато се захващахме с нашата хоби дейност.

Призивите от плакати по стените на коридорите и от мейли по служебната поща събраха пъстра трупа. Кой има желание да се включи в реставрацията? Аз! Аз! И аз! Почти 40 колеги от графичния отдел и уебпортала, както и тестпилоти и редактори изявиха готовност да действат. Някои от тях никога не са се докосвали до ретро автомобил.

Купчина желязо, която чака много работа: „костенурка“ без предна ос, без преден капак и почти без стъкла
Купчина желязо, която чака много работа: „костенурка“ без предна ос, без преден капак и почти без стъкла

Taка в проекта „Спаси „костенурката“ се срещнаха върхова мотивация и нулеви познания в реставрацията на олдтаймери. Както и да е. Поне един човек от целия екип си имаше хабер от това, за което ставаше въпрос – и това бях аз, Ян Хорн, хоби майстор на „костенурки“ още от 90-те години, с опит в заварките и работата с флекс. Аз осигурих разрушения VW и направих преценка за труда, който трябваше да бъде вложен в колата. Така на мен се падна задачата да стана капитан на отбора, в който хората ги сърбяха ръцете да започнат дейностите по машината и да я превърнат в бижу.

Комфортна атмосфера: купихме волана само за десет евро
Комфортна атмосфера: купихме волана само за десет евро

Но да се върнем в нашето прашасало хале. Около 20 колеги успяха да съберат пари след поредица от трудни уговорки (Във вторник? Тогава съм винаги на йога. А в петък мама готви…). Така в касичката за реставрацията на колата „кацнаха“ общо 3500 евро. Ние натоварихме подарения олдтаймер без предни „копита“ и го съпроводихме до нашия подземен гараж в Хамбург. Там имаме подемник – който първоначално сме поставили за снимки на употребявани автомобили. Непосредствено до него направихме импровизирана работна маса от стари бюра, окачихме инструментите на талашитени плоскости и между тях оставихме два хладилника за бира.

Задвижващият агрегат: този мотор ни чакаше в една морга. Вижте как изглежда сега
Задвижващият агрегат: този мотор ни чакаше в една морга. Вижте как изглежда сега

Който си мисли, че тук всяка сряда редактори на AUTO BILD просто са се суетили около останките на „костенурка“ със зелени бутилки в ръка, греши. Тук се чуваше тракането на тресчотки и „захапването“ на ключове по ръждясали болтове. Веднага след разтоварването Пеги, Андреас, Гералд, Ларс, Аника и Франк се влюбиха в нашия корозирал другар. От първия момент желанието за работа се срещна с решителност – което не се промени до финала на проекта. Около 20 часа „костенурката“ беше извлачена от ремаркето, а около два часа по-късно „черупката“ и шасито бяха разделени едно от друго – това прекрасно темпо беше постигнато в резултат на прекрасния синхрон между главния механик и останалите в екипа. Никой не се плашеше да си поизцапа ръцете и да се поизпоти. Никой не се предаде пред непознатата техника или пред опърничавите инструменти като този за вадене на шарнири. A ние бяхме толкова много! През цялата година на реставрацията броят на участниците в проекта растеше.

Дузина сътрудници почти всяка сряда вечер бяха около „костенурката“. Всеки си имаше занимание – някои почистваха спирачни барабани, други премахваха корозията от задните носачи, трети съсредоточено с изплезен език нанизваха сегментите в каналите. Шест ръце едновременно въртяха лагери, а четирима колеги боядисваха паралелно шасито. Така пет ръце консервиращ лак неусетно „полепнаха“ по рамата.

Още един важен аспект на реставрацията: много стари части бяха обновени – без това да ни коства стрес. Естествено, не успяхме да се справим с всичко сами – закарахме шасито на пясъкоструйка, а каросерията (след някоя друга заварка) беше изпратена при професионален бояджия. За щастие наш колега имаше връзки в институция за преквалификация – което ни спести плащането на труда за боядисването. Сърдечна благодарност!

Последващото сглобяване ни отне само няколко седмици! Трансмисията и моторът трябваше да бъдат свързани с шасито, после поставихме полуоските и спирачките (леле, колко лесно е, когато болтовете не са клеясали!), накрая сложихме и „черупката“, калниците, обновихме интериора и монтирахме новите стъкла.

Той се движи отново! Чувството, което изпитахме при първото пробно шофиране, беше прекрасно – защото всичко беше наред
Той се движи отново! Чувството, което изпитахме при първото пробно шофиране, беше прекрасно – защото всичко беше наред

Продължете на следващата страница …

Коментари