2400 км с автомобил с горивна клетка

Готов ли е днешният ден за техниката на утрешния? Ларс Буземан се отправи да търси водород с Toyota Mirai

КАК ЛИ би се чувствала Берта Бенц, когато през 1888 година се отправя на първото пътешествие със задвижвания с бензин Patent-Motorwagen? Тя напълно се доверявала на техниката на своя съпруг. Най-голямата й грижа било снабдяването с бензин. Все още нямало бензиностанции. Горивото се купувало от аптеките. 128 години по-късно в Германия има около 14 500 бензиностанции. Но само 16 от тях предлагат водород. Тоест планирането на моето пътуване с Toyota Mirai, първия модел в света, разработен изцяло за движение с горивни клетки, ще бъде дефинирано от рядка мрежа от зарядни станции.

Единствено в големите градове като Хамбург и Берлин откривам по 4 Н2 станции. След като заредя, Mirai ме въодушевява с безшумното си придвижване. Сякаш бутан от призрачна ръка, електромобилът със 145 к.с. се устремява напред. Не успях да постигна обещания от Toyota пробег от 550 километра, минах 459 км с едно зареждане, въпреки че карах бавно – с 90 км/ч. Но при старта резервоарът не беше пълен догоре. Проблем, който срещнах на много газостанции: автоматичното зареждане спираше, въпреки че резервоарът съвсем не беше пълен догоре. Само две инсталации успяха да заредят Mirai напълно. Разходите за едно зареждане: около 100 лева. Приемливо. Въпреки това портфейлът ви трябва да е доста пълен: Mirai струва около 157 000 лева. Да си пионер не е никак евтино.

ГАЗОСТАНЦИИТЕ ЗА ВОДОРОД В ГЕРМАНИЯ

Mirai доказва: автомобилът с горивна клетка функционира и е напълно подходящ за всекидневието. Но докато мрежата от обществени зарядни станции в Германия включва 16, от които повечето не функционират, скъпата алтернативна техника няма да пробие на пазара. Фирмата H2 Mobility, субсидирана от федералното министерство на транспорта, трябва до 2023 година да изгради 400 Н2 газостанции. Но за да може да се осигури достатъчно покритие с водород, според експертите са необходими минимум 1000 газови „пистолета“.

1-ви ден: ХАМБУРГ–БЕРЛИН

Преди старта планирам маршрута въз основа на все още недостатъчната по размери мрежа от бензиностанции
Преди старта планирам маршрута въз основа на все още недостатъчната по размери мрежа от бензиностанции
Предпоставка  за зареждането  с водород е т. нар. CERT карта, с която се плаща на газостанциите. Въвеждате картата, свързвате пистолета и стартирате процеса на зареждане с натискане на бутон. На водородната станция в Хамбург срещаме още един Mirai – той принадлежи на собственика.
Предпоставка за зареждането с водород е т. нар. CERT карта, с която се плаща на газостанциите. Въвеждате картата, свързвате пистолета и стартирате процеса на зареждане с натискане на бутон. На водородната станция в Хамбург срещаме още един Mirai – той принадлежи на собственика.
Първо спиране за зареждане в Хамбург – управлението на системата е лесно
Първо спиране за зареждане в Хамбург – управлението на системата е лесно

 

2-ри ден: БЕРЛИН–ГАЙЗЕЛВИНД–МЮНХЕН

Рулетка с пробега от 687 км, проблем при зареждането в Берлин: системата не успява да напълни резервоара догоре. Пробег според компютъра: 360 км. До Гайзелвинд обаче са 459 км. Но аз продължавам – с 90 км/ч, за да пестя гориво. И успявам: остатъчен пробег 4 километра! Зареждам догоре и продължавам за Мюнхен. Тъй като отсечката е дълга само 240 км, за пръв път давам газ – разходът се увеличава тройно, от 0,8 кг/100 км до 2,2 кг/100 км. 50 км преди целта решавам: или трябва да отнема газта, или да остана на магистралата. И така продължавам до Мюнхен със 100 км/ч.

Пълната газ струва много, разходът на Mirai се увеличава почти тройно. За да стигна до газостанцията, най-често шофирам със скоростта на камион
Пълната газ струва много, разходът на Mirai се увеличава почти тройно. За да стигна до газостанцията, най-често шофирам със скоростта на камион

Едва успявам да достигна от Берлин до Гайзелвинд. Остатъчен пробег: внушителните 4 километра
Едва успявам да достигна от Берлин до Гайзелвинд. Остатъчен пробег: внушителните 4 километра

3-ти ден: МЮНХЕН–ЩУТГАРТ

Променяме маршрута. Първоначално искахме за достигнем до газостанцията при Фрайбург, но картата в интернет казва: не работи, няма гориво. Ситуацията в Щутгарт е същата. На OMV близо до летището на Щутгарт имаме късмет и можем да заредим догоре.

Лош късмет: газостанцията в Щутгарт е затворена
Лош късмет: газостанцията в Щутгарт е затворена

4-ти ден: ЩУТГАРТ–ДЮСЕЛДОРФ

Отново се „влачим“. За да не останем на пътя с празен резервоар, шофирам от Щутгарт до Дюселдорф с максимум 100 км/ч. Газостанцията в Дюселдорф не успява да напълни резервоара на Mirai догоре.

В Дюселдорф получавате информация за степента на зареждане от монитор
В Дюселдорф получавате информация за степента на зареждане от монитор

5-и ден: ДЮСЕЛДОРФ–ХАМБУРГ

Успях! Изминах 2394 км из Германия за 5 дни. Само на една бензиностанция можахме да платим с кредитна карта, на всички останали ни трябваше CERT карта за зареждане.

Чиста работа вместо емисии: единственото, което изхвърля Mirai, е кристално чиста вода
Чиста работа вместо емисии: единственото, което изхвърля Mirai, е кристално чиста вода

 

ОТ ГАЗОСТАНЦИЯ ДО ГАЗОСТАНЦИЯ

Задачата: всекидневен тест с Toyota Mirai в Германия – колкото е възможно по-дълго. Маршрутът се определя от рехавата мрежа от общо 16 газостанции. Преди всяко пътуване проверяваме на www.cleanenergypartnership.de. Защото от 16-те газостанции много са в режим „повреда/поддръжка“. Това означава: няма водород. Като например в Карлсруе или Фрайбург. Тоест променяме маршрута, за да не останем някъде на пътя с празен резервоар. И успяхме да постигнем разстояния над 400 километра, защото никога не се движехме с повече от 100 км/ч.

Извод
Mirai е автомобил, пригоден за всекидневието – стига да има достатъчно газостанции за водород. Но в момента всяко дълго пътуване се превръща в рулетка с пробега.

Коментари